Следващият купувач в онлайн магазина може да не бъде човек.
Само за последните две години AI агентите започнаха да преминават от технологичен експеримент към реален участник в търговията. Те вече могат да избират продукти, да сравняват цени и условия, да вземат решения и да извършват плащания от името на потребителя. А прогнозите показват, че в рамките на следващите няколко години агентската търговия може да се превърне в значима част от глобалния eCommerce пазар.
С тази промяна обаче идват и редица практически и регулаторни въпроси. Кой носи отговорност, когато AI агентът вземе решение за покупка? Как се удостоверява волята на потребителя? Какви права има агентът и кой контролира транзакцията? И какво се случва при грешка или измама?
И още един въпрос, който засяга пряко онлайн търговията: как ще се променят правилата на eCommerce, когато купувачът може да бъде алгоритъм, а не човек, чиито решения се влияят от емоции, навици и импулси?
Темата за агентските плащания ще бъде част от програмата на DIGI PAY 2026, която ще се проведе на 8 октомври в Интер Експо Център, София. В рамките на събитието ще бъде представено и demo на агентско плащане „от А до Я“.
За готовността на пазара и въпросите около навлизането на този тип плащания ще разговарят Николай Спасов, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на D Commerce Bank, Иван Хаджов, директор „Бизнес развитие“ в Mastercard, и Димитър Димитров, експерт по агентна търговия, Българска Е-комерс Асоциация (БЕА), и собственик на SocialScore.io.
Модератор на дискусията ще бъде Мердихан Исмаилов, вицепрезидент „Продукти и решения (Fintech)“ в Sirma Group JSC.
От технологичен експеримент към масов пазар
През последните години технологични и финансови компании насочиха сериозни инвестиции към агентската търговия, превръщайки я в едно от динамично развиващите се направления в сектора.
Само за около две години множество тестове и пилотни проекти показаха как AI агентите постепенно могат да поемат все по-голяма част от процеса по търсене, избор и покупка в електронната търговия. Прогнозите подсказват, че преходът от експериментална технология към по-широко приложение може да се случи в рамките на следващите няколко години.
Според последната оценка на J.P. Morgan до 2030 г. стойността на търговията, извършвана чрез AI агенти, може да достигне между 2 и 5 трилиона долара в световен мащаб.
Juniper Research очаква броят на транзакциите в агентската търговия глобално, включително B2B и B2C приложения, да нарасне от около 620 милиона през 2026 г. до 120 милиарда годишно през 2031 г. Това би означавало ръст от над 19 000% за пет години.
Сред категориите, в които AI агентите вероятно ще имат най-голяма роля, са електрониката, храните, ежедневните стоки и модните артикули. Според оценка на Департамента по търговия на САЩ тези категории формират 77% от приходите в българската онлайн търговия.
Това означава, че една от съществените промени, които агентската търговия може да донесе, вероятно ще засегне именно някои от най-масовите eCommerce сегменти.
Когато AI агентът взема решение за покупка
При агентската търговия взаимодействат пет различни страни: потребителят, AI агентът, който действа от негово име, платежният доставчик, банката и търговецът.
Затова въпросите пред агентските плащания излизат далеч отвъд технологичната възможност една транзакция да бъде извършена без прякото участие на човек.
Когато алгоритъмът сам избира продукт, сравнява условия и взема решение за покупка, трябва да бъде ясно кой носи отговорност за това решение. Как се удостоверява волята на потребителя? Какви права и лимити има неговият AI агент? Какво се случва, ако алгоритъмът допусне грешка, извърши нежелана покупка или стане обект на измама?
Отговорите на тези въпроси ще бъдат важни както за сигурността на новия тип плащания, така и за доверието на потребителите в тях.
Промяната засяга и цялата екосистема около плащането. Платежните системи, банките, търговците и технологичните компании ще трябва да определят ролите и отговорностите си в процес, в който част от решенията вече могат да бъдат вземани автономно от AI.
Предстои да стане ясно и дали съществуващите модели за идентификация, оторизация, защита на потребителите и борба с измамите са достатъчни за среда, в която човекът не е непосредствен участник във всяка транзакция.
А колкото по-автономни стават AI агентите, толкова по-важен ще бъде балансът между човешкия контрол и удобството и скоростта, които технологията може да предложи.
Какво още ще бъде обсъдено на DIGI PAY 2026?
Освен плащанията чрез AI агенти, деветото издание на DIGI PAY ще засегне темите за дигиталната идентичност и дигиталните портфейли в България.
В програмата е включена и темата за бъдещето на управлението на благосъстоянието в контекста на AI, глобализацията и променящите се очаквания на клиентите. По темата ще говори Ноа Креенман, глобален управляващ директор „Управление на благосъстоянието“ в софтуерната група Temenos.
Платежният суверенитет на Европа и фрагментацията на пазара също ще бъдат сред дискутираните теми с участието на Астрид Кузен, директор „Хоризонтални политики“ в дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ в Европейската комисия, и Людовик Франческони, главен стратегически директор и член на борда на Европейската инициатива за платежни решения.
DIGI PAY 2026 ще се проведе на 8 октомври в Интер Експо Център, София.
Повече информация и програмата на събитието може да откриете на www.digipay.bg.